Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Андреа Стефанова завършва медицина в Медицински университет София през 2023 г. След сполучливо положен конкурсен изпит, все още е трета година специализант в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „ Лозенец “. Работи и като нает доктор към групова процедура за доболнична помощ.

Д-р Стефанова е член на Български лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация.

Д-р Стефанова, по какъв начин избрахте педиатрията, бързо и елементарно ли пристигна този Ваш избор?

Ако би трябвало да съм изцяло откровена, изборът за мен не беше елементарен, лиши ми време. Многократно съм била очевидец на помощта и грижата, които лекари са оказвали на мои близки. Това сътвори в мен удивление и почитание към лекарската специалност и последователно ме насочи към медицината. Що се отнася до педиатрията, постоянно съм знаела, че желая да работя с деца под някаква форма. По време на следването разбрах, че точно работата с тях е това, което ми доставя най-голямо наслаждение.

Нека Ви върна малко обратно в годините – спомняте ли си лекарите, които са Ви лекували като дете?

Като цяло мога да кажа, че не ми се е налагало да навестявам постоянно лекарски кабинети. Може би повода за това е, че моят педиатър постоянно подхождаше с извънредно успокоение, внимание и самообладание. Това вдъхваше убеденост и на моите родители. Днес, като доктор, съзнавам какъв брой значимо е точно това отношение към дребните пациенти и техните родители.

В първите дни, когато започнахте специализацията си и поехте по същия път, кои са първите уроци, които научихте от сътрудниците си с дълъг опит в педиатрията?

Аз съм извънредно щастлива да работя към този момент трета година като специализант в Клиника по педиатрия към УМБАЛ „ Лозенец “. Още по време на моето доброволстване сплотеността на екипа ми направи най-голямо усещане и ме притегли към това място. В тяхно лице виждам сътрудници, на които постоянно мога да разгадавам и от които мога да науча доста. Те ми демонстрираха какъв брой значима е екипната работа, взаимната поддръжка и доверието сред сътрудниците, тъй като точно те са в основата на качествената грижа за пациентите. 

Какво съгласно Вас отличава един болен възрастен от едно болно дете?

Основната разлика е, че децата не постоянно могат ясно да изразят какво усещат, което прави диагностиката по-предизвикателна. Освен това при тях болесттите постоянно се развиват по-бързо, само че и възобновяване нормално е по-пълно. Според мен точно това прави педиатрията изключително привлекателна компетентност.

Коя е тайната на положителното взаимоотношение с родителите и околните? И най-голямата компликация, с която се сблъсквате в общуването с тях?

Тайната е в доверието, което се построява последователно. Като млад доктор от време на време се сблъсквам с съмнение от страна на родителите. В тези случаи водеща е връзката – подробното и разбираемо разяснение на положението на детето и нуждата от осъществяване на съответното лекуване или неналичието на такава нужда.

Най-голямата трудност често е тревогата им, която води до несигурност и постоянно до търсене на информация в непроверени и недостоверни източници, в това число и от други родители и „ консултанти “. Именно по тази причина търпението и връзката са от основно значение.

Имате ли към този момент случаи, които са Ви впечатлили надълбоко и са се трансформирали в огромни уроци за смисъла на специалността?

Не мога да откроя съответен случай. За мен всеки случай, при който следя усъвършенстване и възобновяване на положението на детето, вследствие на извършеното лекуване, е специфичен. Именно тези моменти ми припомнят за смисъла на специалността и ми носят задоволство, изключително когато виждам спокойствието и доверието в очите на родителите. 

Коя е най-хубавата отмора за Вас след дълго и изморително дежурство? Имате ли занимание?

Най-добрата отмора за мен е времето, прекарано с моето семейство. Обичам дейния метод на живот - преходи в планината, колоездене. Когато имам опция, и пътувания до нови дестинации. Те ми дават опция да се откъсна от всекидневието.

Как виждате професионалното си развиване в близко и по-далечно бъдеще? Какво очаквате да Ви донесат околните месеци и години в професионално отношение?   

В бъдеще се надявам да задълбоча знанията си и да натрупам повече на практика опит.  Основна цел за мен на този стадий е да придобия компетентност по педиатрия, а след това бих желала да се развъртвам и в по-тясна компетентност.